sf_bulgarian Ecclesiastes:4-6

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:1 @ Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:2 @ За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:3 @ А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:4 @ Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:5 @ Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:6 @ И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:7 @ Тогава изново видях само суета под слънцето.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:8 @ Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:9 @ По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:10 @ Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:11 @ И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:12 @ И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:13 @ По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:14 @ Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:15 @ Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

sf_bulgarian@Ecclesiastes:4:16 @ Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:1 @ Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:2 @ Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:3 @ Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:4 @ Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:5 @ По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:6 @ Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:7 @ Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:8 @ Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:9 @ При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:10 @ Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:11 @ Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:12 @ Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:13 @ има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:14 @ И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:15 @ Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:16 @ Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:17 @ Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:18 @ Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:19 @ И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:5:20 @ Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:1 @ Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:2 @ Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:3 @ Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:4 @ Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:5 @ При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:6 @ Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:7 @ Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:8 @ Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:9 @ По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:10 @ Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т.е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:11 @ Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?

sf_bulgarian@Ecclesiastes:6:12 @ Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

sf_bulgarian@Ecclesiastes:7:1 @ Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Seeker Overlay: Off On

Bible:
Bible:
Book: