NT-EPISTLES.filter - sf_bulgarian :
sf_
bulgarian@
Romans:1:1 @ Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,
sf_bulgarian@Romans:1:2 @ (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),
sf_bulgarian@Romans:1:3 @ за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,
sf_bulgarian@Romans:1:4 @ а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;
sf_bulgarian@Romans:1:5 @ чрез когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;
sf_bulgarian@Romans:1:6 @ между които сте и вие призвани от Исуса Христа:
sf_bulgarian@Romans:1:7 @ до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
sf_bulgarian@Romans:1:8 @ Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.
sf_bulgarian@Romans:1:9 @ Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благоденствието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
sf_bulgarian@Romans:1:10 @ молящ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.
sf_bulgarian@Romans:1:11 @ Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,
sf_bulgarian@Romans:1:12 @ то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя,
sf_bulgarian@Romans:1:13 @ И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.
sf_bulgarian@Romans:1:14 @ Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;
sf_bulgarian@Romans:1:15 @ и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
sf_bulgarian@Romans:1:16 @ Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.
sf_bulgarian@Romans:1:17 @ Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".
sf_bulgarian@Romans:1:18 @ Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда.
sf_bulgarian@Romans:1:19 @ Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.
sf_bulgarian@Romans:1:20 @ Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.
sf_bulgarian@Romans:1:21 @ Защото, като познаха Бога, не Го просвавиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
sf_bulgarian@Romans:1:22 @ Като се представяха за мъдри, те глупееха,
sf_bulgarian@Romans:1:23 @ и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини.
sf_bulgarian@Romans:1:24 @ Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на начистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях,
sf_bulgarian@Romans:1:25 @ те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.
sf_bulgarian@Romans:1:26 @ Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.
sf_bulgarian@Romans:1:27 @ Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие.
sf_bulgarian@Romans:1:28 @ И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
sf_bulgarian@Romans:1:29 @ изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;
sf_bulgarian@Romans:1:30 @ шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,
sf_bulgarian@Romans:1:31 @ безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;
sf_bulgarian@Romans:1:32 @ които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.
sf_bulgarian@Romans:2:1 @ Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
sf_bulgarian@Romans:2:2 @ А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
sf_bulgarian@Romans:2:3 @ И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
sf_bulgarian@Romans:2:4 @ Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
sf_bulgarian@Romans:2:5 @ а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
sf_bulgarian@Romans:2:6 @ Който ще въздаде на всеки според делата му:
sf_bulgarian@Romans:2:7 @ вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
sf_bulgarian@Romans:2:8 @ а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
sf_bulgarian@Romans:2:9 @ скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
sf_bulgarian@Romans:2:10 @ а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
sf_bulgarian@Romans:2:11 @ Понеже Бог не гледа на лице.
sf_bulgarian@Romans:2:12 @ Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.
sf_bulgarian@Romans:2:13 @ Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
sf_bulgarian@Romans:2:14 @ (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
sf_bulgarian@Romans:2:15 @ по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
sf_bulgarian@Romans:2:16 @ в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
sf_bulgarian@Romans:2:17 @ Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
sf_bulgarian@Romans:2:18 @ знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:
sf_bulgarian@Romans:2:19 @ ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
sf_bulgarian@Romans:2:20 @ наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,
sf_bulgarian@Romans:2:21 @ тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
sf_bulgarian@Romans:2:22 @ Ти,който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
sf_bulgarian@Romans:2:23 @ Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
sf_bulgarian@Romans:2:24 @ Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
sf_bulgarian@Romans:2:25 @ Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
sf_bulgarian@Romans:2:26 @ И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
sf_bulgarian@Romans:2:27 @ и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
sf_bulgarian@Romans:2:28 @ Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
sf_bulgarian@Romans:2:29 @ но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.
sf_bulgarian@Romans:3:1 @ Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
sf_bulgarian@Romans:3:2 @ Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.
sf_bulgarian@Romans:3:3 @ Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
sf_bulgarian@Romans:3:4 @ Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".
sf_bulgarian@Romans:3:5 @ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).
sf_bulgarian@Romans:3:6 @ Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?
sf_bulgarian@Romans:3:7 @ Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
sf_bulgarian@Romans:3:8 @ И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо.
sf_bulgarian@Romans:3:9 @ Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
sf_bulgarian@Romans:3:10 @ Както е писано: "Няма праведен ни един;
sf_bulgarian@Romans:3:11 @ Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
sf_bulgarian@Romans:3:12 @ Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
sf_bulgarian@Romans:3:13 @ "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им"
sf_bulgarian@Romans:3:14 @ "Техните уста са пълни с клевета и горест".
sf_bulgarian@Romans:3:15 @ "Нозете им бързат да проливат кръв;
sf_bulgarian@Romans:3:16 @ Опустошение и разорение има в пътищата им;
sf_bulgarian@Romans:3:17 @ И те не знаят пътя на мира",
sf_bulgarian@Romans:3:18 @ "Пред очите им няма страх от Бога".
sf_bulgarian@Romans:3:19 @ А знам, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
sf_bulgarian@Romans:3:20 @ Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха,
sf_bulgarian@Romans:3:21 @ А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
sf_bulgarian@Romans:3:22 @ сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разликат
sf_bulgarian@Romans:3:23 @ Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
sf_bulgarian@Romans:3:24 @ а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
sf_bulgarian@Romans:3:25 @ Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,
sf_bulgarian@Romans:3:26 @ за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярвя в Исуса.
sf_bulgarian@Romans:3:27 @ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
sf_bulgarian@Romans:3:28 @ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
sf_bulgarian@Romans:3:29 @ Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.
sf_bulgarian@Romans:3:30 @ Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
sf_bulgarian@Romans:3:31 @ Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона.
sf_bulgarian@Romans:4:1 @ И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?
sf_bulgarian@Romans:4:2 @ Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
sf_bulgarian@Romans:4:3 @ Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".
sf_bulgarian@Romans:4:4 @ А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;
sf_bulgarian@Romans:4:5 @ а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
sf_bulgarian@Romans:4:6 @ Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:
sf_bulgarian@Romans:4:7 @ "Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;
sf_bulgarian@Romans:4:8 @ Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
sf_bulgarian@Romans:4:9 @ Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".
sf_bulgarian@Romans:4:10 @ то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.
sf_bulgarian@Romans:4:11 @ И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.
sf_bulgarian@Romans:4:12 @ и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,
sf_bulgarian@Romans:4:13 @ Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
sf_bulgarian@Romans:4:14 @ Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;
sf_bulgarian@Romans:4:15 @ понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.
sf_bulgarian@Romans:4:16 @ Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
sf_bulgarian@Romans:4:17 @ (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
sf_bulgarian@Romans:4:18 @ Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".
sf_bulgarian@Romans:4:19 @ Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
sf_bulgarian@Romans:4:20 @ обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,
sf_bulgarian@Romans:4:21 @ уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
sf_bulgarian@Romans:4:22 @ Затова му се вмени за правда.
sf_bulgarian@Romans:4:23 @ Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
sf_bulgarian@Romans:4:24 @ но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
sf_bulgarian@Romans:4:25 @ Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
sf_bulgarian@Romans:5:1 @ И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;
sf_bulgarian@Romans:5:2 @ посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.
sf_bulgarian@Romans:5:3 @ И не само това, но нека се хвалим и в скръбта си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
sf_bulgarian@Romans:5:4 @ а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.
sf_bulgarian@Romans:5:5 @ А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.
sf_bulgarian@Romans:5:6 @ Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.
sf_bulgarian@Romans:5:7 @ Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);
sf_bulgarian@Romans:5:8 @ Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че,когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.
sf_bulgarian@Romans:5:9 @ Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.
sf_bulgarian@Romans:5:10 @ Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!
sf_bulgarian@Romans:5:11 @ И не само това, но се и хвалим в Бога чрез Нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.
sf_bulgarian@Romans:5:12 @ Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха
sf_bulgarian@Romans:5:13 @ (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;
sf_bulgarian@Romans:5:14 @ при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на бъдещия;
sf_bulgarian@Romans:5:15 @ но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;
sf_bulgarian@Romans:5:16 @ нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;
sf_bulgarian@Romans:5:17 @ защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос),
sf_bulgarian@Romans:5:18 @ и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.
sf_bulgarian@Romans:5:19 @ Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.
sf_bulgarian@Romans:5:20 @ А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът преумножи се благодатта;
sf_bulgarian@Romans:5:21 @ така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така де царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.
sf_bulgarian@Romans:6:1 @ Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
sf_bulgarian@Romans:6:2 @ Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?
sf_bulgarian@Romans:6:3 @ Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
sf_bulgarian@Romans:6:4 @ Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
sf_bulgarian@Romans:6:5 @ Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
sf_bulgarian@Romans:6:6 @ като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.
sf_bulgarian@Romans:6:7 @ Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
sf_bulgarian@Romans:6:8 @ Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
sf_bulgarian@Romans:6:9 @ знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
sf_bulgarian@Romans:6:10 @ Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
sf_bulgarian@Romans:6:11 @ Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
sf_bulgarian@Romans:6:12 @ И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.
sf_bulgarian@Romans:6:13 @ Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
sf_bulgarian@Romans:6:14 @ Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
sf_bulgarian@Romans:6:15 @ Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
sf_bulgarian@Romans:6:16 @ Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
sf_bulgarian@Romans:6:17 @ Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
sf_bulgarian@Romans:6:18 @ и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
sf_bulgarian@Romans:6:19 @ (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.
sf_bulgarian@Romans:6:20 @ Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
sf_bulgarian@Romans:6:21 @ Какъв плод имахте тогава от ония неща? неща, за които сега се срамувам, защото сетнината им е смърт.
sf_bulgarian@Romans:6:22 @ Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.
sf_bulgarian@Romans:6:23 @ Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.
sf_bulgarian@Romans:7:1 @ Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?
sf_bulgarian@Romans:7:2 @ Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.
sf_bulgarian@Romans:7:3 @ И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
sf_bulgarian@Romans:7:4 @ И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
sf_bulgarian@Romans:7:5 @ Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;
sf_bulgarian@Romans:7:6 @ но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
sf_bulgarian@Romans:7:7 @ Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
sf_bulgarian@Romans:7:8 @ Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
sf_bulgarian@Romans:7:9 @ И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
sf_bulgarian@Romans:7:10 @ намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.
sf_bulgarian@Romans:7:11 @ Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
sf_bulgarian@Romans:7:12 @ Тъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра
sf_bulgarian@Romans:7:13 @ Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
sf_bulgarian@Romans:7:14 @ Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
sf_bulgarian@Romans:7:15 @ Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
sf_bulgarian@Romans:7:16 @ Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона , че е добър.
sf_bulgarian@Romans:7:17 @ Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
sf_bulgarian@Romans:7:18 @ Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша.
sf_bulgarian@Romans:7:19 @ N? fakt t? mir?n q? un? e dua nuk e b?j; por t? keqen q? s'dua, at? b?j.
sf_bulgarian@Romans:7:20 @ Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
sf_bulgarian@Romans:7:21 @ И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.
sf_bulgarian@Romans:7:22 @ Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
sf_bulgarian@Romans:7:23 @ но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
sf_bulgarian@Romans:7:24 @ Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?
sf_bulgarian@Romans:7:25 @ Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта на греховния закон.
sf_bulgarian@Romans:8:1 @ Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].
sf_bulgarian@Romans:8:2 @ Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.
sf_bulgarian@Romans:8:3 @ Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
sf_bulgarian@Romans:8:4 @ за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.
sf_bulgarian@Romans:8:5 @ Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни, за духовното.
sf_bulgarian@Romans:8:6 @ Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
sf_bulgarian@Romans:8:7 @ Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не са покорява на Божия закон, нито пък може;
sf_bulgarian@Romans:8:8 @ и тия, които са плътски не могат да угодят на Бога.
sf_bulgarian@Romans:8:9 @ Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
sf_bulgarian@Romans:8:10 @ Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
sf_bulgarian@Romans:8:11 @ И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.
sf_bulgarian@Romans:8:12 @ И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.
sf_bulgarian@Romans:8:13 @ Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.
sf_bulgarian@Romans:8:14 @ Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове
sf_bulgarian@Romans:8:15 @ Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме : Авва Отче!
sf_bulgarian@Romans:8:16 @ Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
sf_bulgarian@Romans:8:17 @ И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
sf_bulgarian@Romans:8:18 @ Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.
sf_bulgarian@Romans:8:19 @ Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.
sf_bulgarian@Romans:8:20 @ Понеже създанието беше подчинено на немощ ( Гръцки: Суетност ), не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,
sf_bulgarian@Romans:8:21 @ с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.
sf_bulgarian@Romans:8:22 @ Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.
sf_bulgarian@Romans:8:23 @ И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.
sf_bulgarian@Romans:8:24 @ Защото в тая надеждание ние се спасихме; а надежда, когато се вижда вече изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
sf_bulgarian@Romans:8:25 @ Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
sf_bulgarian@Romans:8:26 @ Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;
sf_bulgarian@Romans:8:27 @ а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.
sf_bulgarian@Romans:8:28 @ Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
sf_bulgarian@Romans:8:29 @ Защото, който предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя
sf_bulgarian@Romans:8:30 @ а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
sf_bulgarian@Romans:8:31 @ И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
sf_bulgarian@Romans:8:32 @ Оня, Който не пожали Своя Син но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
sf_bulgarian@Romans:8:33 @ Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
sf_bulgarian@Romans:8:34 @ Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
sf_bulgarian@Romans:8:35 @ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?
sf_bulgarian@Romans:8:36 @ (защото, както е писано. "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овци за клане").
sf_bulgarian@Romans:8:37 @ Не; във всичко това отиваме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
sf_bulgarian@Romans:8:38 @ Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,
sf_bulgarian@Romans:8:39 @ нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.
sf_bulgarian@Romans:9:1 @ Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,
sf_bulgarian@Romans:9:2 @ че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
sf_bulgarian@Romans:9:3 @ Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:
sf_bulgarian@Romans:9:4 @ които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:
sf_bulgarian@Romans:9:5 @ чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
sf_bulgarian@Romans:9:6 @ Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
sf_bulgarian@Romans:9:7 @ нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".
sf_bulgarian@Romans:9:8 @ Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.
sf_bulgarian@Romans:9:9 @ Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".
sf_bulgarian@Romans:9:10 @ И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,
sf_bulgarian@Romans:9:11 @ макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
sf_bulgarian@Romans:9:12 @ рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";
sf_bulgarian@Romans:9:13 @ както е писано: "Якова възлюбих , а Исава намразих".
sf_bulgarian@Romans:9:14 @ И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
sf_bulgarian@Romans:9:15 @ Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".
sf_bulgarian@Romans:9:16 @ И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
sf_bulgarian@Romans:9:17 @ Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"
sf_bulgarian@Romans:9:18 @ И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
sf_bulgarian@Romans:9:19 @ На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
sf_bulgarian@Romans:9:20 @ Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
sf_bulgarian@Romans:9:21 @ Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част съд за непочтенна употреба?
sf_bulgarian@Romans:9:22 @ А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,
sf_bulgarian@Romans:9:23 @ и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава
sf_bulgarian@Romans:9:24 @ над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?
sf_bulgarian@Romans:9:25 @ както и в Осия казва: "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възбюбена";
sf_bulgarian@Romans:9:26 @ И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".
sf_bulgarian@Romans:9:27 @ А Исаия вика на Израиля: "Ако и да е числото на израелтяните като морски пясък, Само остатък от тях ще се спаси;
sf_bulgarian@Romans:9:28 @