Bible:
Filter: String:

OT-POET.filter - sf_bulgarian :

sf_bulgarian@Job:1:1 @ Имаше в земята Уз* един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

sf_bulgarian@Job:1:2 @ И родиха му се седем сина и три дъщери.

sf_bulgarian@Job:1:3 @ А добитъкът му беше седем хиляди овци,три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

sf_bulgarian@Job:1:4 @ И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

sf_bulgarian@Job:1:5 @ И когато се изреждаха дните на угощението, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всичките тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

sf_bulgarian@Job:1:6 @ А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

sf_bulgarian@Job:1:7 @ И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

sf_bulgarian@Job:1:8 @ После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

sf_bulgarian@Job:1:9 @ А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

sf_bulgarian@Job:1:10 @ Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

sf_bulgarian@Job:1:11 @ Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

sf_bulgarian@Job:1:12 @ И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

sf_bulgarian@Job:1:13 @ И един ден, когото синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

sf_bulgarian@Job:1:14 @ дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослите пасяха при тях,

sf_bulgarian@Job:1:15 @ савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

sf_bulgarian@Job:1:16 @ Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз са отървах да ти известя.

sf_bulgarian@Job:1:17 @ Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

sf_bulgarian@Job:1:18 @ Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

sf_bulgarian@Job:1:19 @ ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

sf_bulgarian@Job:1:20 @ Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

sf_bulgarian@Job:1:21 @ И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъда благословено Господното име.

sf_bulgarian@Job:1:22 @ Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

sf_bulgarian@Job:2:1 @ И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

sf_bulgarian@Job:2:2 @ И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

sf_bulgarian@Job:2:3 @ После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

sf_bulgarian@Job:2:4 @ А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

sf_bulgarian@Job:2:5 @ Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

sf_bulgarian@Job:2:6 @ И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

sf_bulgarian@Job:2:7 @ Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

sf_bulgarian@Job:2:8 @ И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

sf_bulgarian@Job:2:9 @ Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

sf_bulgarian@Job:2:10 @ А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

sf_bulgarian@Job:2:11 @ А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

sf_bulgarian@Job:2:12 @ И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.

sf_bulgarian@Job:2:13 @ И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

sf_bulgarian@Job:3:1 @ След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

sf_bulgarian@Job:3:2 @ Иов, проговаряйки, рече: -

sf_bulgarian@Job:3:3 @ Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

sf_bulgarian@Job:3:4 @ Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

sf_bulgarian@Job:3:5 @ Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

sf_bulgarian@Job:3:6 @ Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

sf_bulgarian@Job:3:7 @ Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

sf_bulgarian@Job:3:8 @ Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

sf_bulgarian@Job:3:9 @ Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

sf_bulgarian@Job:3:10 @ Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

sf_bulgarian@Job:3:11 @ Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

sf_bulgarian@Job:3:12 @ Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

sf_bulgarian@Job:3:13 @ Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

sf_bulgarian@Job:3:14 @ Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

sf_bulgarian@Job:3:15 @ Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

sf_bulgarian@Job:3:16 @ Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

sf_bulgarian@Job:3:17 @ Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

sf_bulgarian@Job:3:18 @ Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

sf_bulgarian@Job:3:19 @ Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

sf_bulgarian@Job:3:20 @ Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

sf_bulgarian@Job:3:21 @ Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

sf_bulgarian@Job:3:22 @ Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

sf_bulgarian@Job:3:23 @ Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

sf_bulgarian@Job:3:24 @ Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

sf_bulgarian@Job:3:25 @ Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

sf_bulgarian@Job:3:26 @ Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

sf_bulgarian@Job:4:1 @ Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

sf_bulgarian@Job:4:2 @ Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

sf_bulgarian@Job:4:3 @ Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

sf_bulgarian@Job:4:4 @ Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

sf_bulgarian@Job:4:5 @ А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

sf_bulgarian@Job:4:6 @ В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

sf_bulgarian@Job:4:7 @ Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

sf_bulgarian@Job:4:8 @ До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

sf_bulgarian@Job:4:9 @ Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

sf_bulgarian@Job:4:10 @ Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

sf_bulgarian@Job:4:11 @ Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

sf_bulgarian@Job:4:12 @ Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

sf_bulgarian@Job:4:13 @ Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

sf_bulgarian@Job:4:14 @ Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

sf_bulgarian@Job:4:15 @ Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

sf_bulgarian@Job:4:16 @ Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

sf_bulgarian@Job:4:17 @ Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

sf_bulgarian@Job:4:18 @ Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

sf_bulgarian@Job:4:19 @ Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

sf_bulgarian@Job:4:20 @ Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

sf_bulgarian@Job:4:21 @ Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

sf_bulgarian@Job:5:1 @ Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?

sf_bulgarian@Job:5:2 @ Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.

sf_bulgarian@Job:5:3 @ Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

sf_bulgarian@Job:5:4 @ Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

sf_bulgarian@Job:5:5 @ Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

sf_bulgarian@Job:5:6 @ Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

sf_bulgarian@Job:5:7 @ Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

sf_bulgarian@Job:5:8 @ Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

sf_bulgarian@Job:5:9 @ Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;

sf_bulgarian@Job:5:10 @ Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

sf_bulgarian@Job:5:11 @ Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

sf_bulgarian@Job:5:12 @ Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

sf_bulgarian@Job:5:13 @ Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

sf_bulgarian@Job:5:14 @ Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

sf_bulgarian@Job:5:15 @ Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

sf_bulgarian@Job:5:16 @ И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

sf_bulgarian@Job:5:17 @ Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;

sf_bulgarian@Job:5:18 @ Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

sf_bulgarian@Job:5:19 @ В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

sf_bulgarian@Job:5:20 @ В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

sf_bulgarian@Job:5:21 @ От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

sf_bulgarian@Job:5:22 @ На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

sf_bulgarian@Job:5:23 @ Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

sf_bulgarian@Job:5:24 @ И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

sf_bulgarian@Job:5:25 @ Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.

sf_bulgarian@Job:5:26 @ В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

sf_bulgarian@Job:5:27 @ Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

sf_bulgarian@Job:6:1 @ А Иов в отговор рече: -

sf_bulgarian@Job:6:2 @ Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

sf_bulgarian@Job:6:3 @ Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

sf_bulgarian@Job:6:4 @ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

sf_bulgarian@Job:6:5 @ Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

sf_bulgarian@Job:6:6 @ Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

sf_bulgarian@Job:6:7 @ Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

sf_bulgarian@Job:6:8 @ Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

sf_bulgarian@Job:6:9 @ Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

sf_bulgarian@Job:6:10 @ Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

sf_bulgarian@Job:6:11 @ Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

sf_bulgarian@Job:6:12 @ Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

sf_bulgarian@Job:6:13 @ Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

sf_bulgarian@Job:6:14 @ На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

sf_bulgarian@Job:6:15 @ Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

sf_bulgarian@Job:6:16 @ Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

sf_bulgarian@Job:6:17 @ Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

sf_bulgarian@Job:6:18 @ Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

sf_bulgarian@Job:6:19 @ Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

sf_bulgarian@Job:6:20 @ Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

sf_bulgarian@Job:6:21 @ Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

sf_bulgarian@Job:6:22 @ Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

sf_bulgarian@Job:6:23 @ Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

sf_bulgarian@Job:6:24 @ Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

sf_bulgarian@Job:6:25 @ Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

sf_bulgarian@Job:6:26 @ Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

sf_bulgarian@Job:6:27 @ Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

sf_bulgarian@Job:6:28 @ Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

sf_bulgarian@Job:6:29 @ Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

sf_bulgarian@Job:6:30 @ Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

sf_bulgarian@Job:7:1 @ Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

sf_bulgarian@Job:7:2 @ Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

sf_bulgarian@Job:7:3 @ Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

sf_bulgarian@Job:7:4 @ Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

sf_bulgarian@Job:7:5 @ Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

sf_bulgarian@Job:7:6 @ Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

sf_bulgarian@Job:7:7 @ Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

sf_bulgarian@Job:7:8 @ Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

sf_bulgarian@Job:7:9 @ Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак;

sf_bulgarian@Job:7:10 @ Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

sf_bulgarian@Job:7:11 @ Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

sf_bulgarian@Job:7:12 @ Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

sf_bulgarian@Job:7:13 @ Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

sf_bulgarian@Job:7:14 @ Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

sf_bulgarian@Job:7:15 @ Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

sf_bulgarian@Job:7:16 @ Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

sf_bulgarian@Job:7:17 @ Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

sf_bulgarian@Job:7:18 @ Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

sf_bulgarian@Job:7:19 @ До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

sf_bulgarian@Job:7:20 @ Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

sf_bulgarian@Job:7:21 @ И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

sf_bulgarian@Job:8:1 @ Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

sf_bulgarian@Job:8:2 @ До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

sf_bulgarian@Job:8:3 @ Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

sf_bulgarian@Job:8:4 @ Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от* беззаконието им;

sf_bulgarian@Job:8:5 @ Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

sf_bulgarian@Job:8:6 @ Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

sf_bulgarian@Job:8:7 @ И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

sf_bulgarian@Job:8:8 @ Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

sf_bulgarian@Job:8:9 @ (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);

sf_bulgarian@Job:8:10 @ Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

sf_bulgarian@Job:8:11 @ Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

sf_bulgarian@Job:8:12 @ Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.

sf_bulgarian@Job:8:13 @ Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

sf_bulgarian@Job:8:14 @ Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

sf_bulgarian@Job:8:15 @ Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

sf_bulgarian@Job:8:16 @ Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

sf_bulgarian@Job:8:17 @ Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;

sf_bulgarian@Job:8:18 @ Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.

sf_bulgarian@Job:8:19 @ Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

sf_bulgarian@Job:8:20 @ Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

sf_bulgarian@Job:8:21 @ Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

sf_bulgarian@Job:8:22 @ Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

sf_bulgarian@Job:9:1 @ А Иов в отговор рече:

sf_bulgarian@Job:9:2 @ Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

sf_bulgarian@Job:9:3 @ Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

sf_bulgarian@Job:9:4 @ Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

sf_bulgarian@Job:9:5 @ Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

sf_bulgarian@Job:9:6 @ Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

sf_bulgarian@Job:9:7 @ Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

sf_bulgarian@Job:9:8 @ Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

sf_bulgarian@Job:9:9 @ Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства* на юг.

sf_bulgarian@Job:9:10 @ Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

sf_bulgarian@Job:9:11 @ Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

sf_bulgarian@Job:9:12 @ Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

sf_bulgarian@Job:9:13 @ Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

sf_bulgarian@Job:9:14 @ Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

sf_bulgarian@Job:9:15 @ Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

sf_bulgarian@Job:9:16 @ Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

sf_bulgarian@Job:9:17 @ Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

sf_bulgarian@Job:9:18 @ Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

sf_bulgarian@Job:9:19 @ Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

sf_bulgarian@Job:9:20 @ Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

sf_bulgarian@Job:9:21 @ Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

sf_bulgarian@Job:9:22 @ Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

sf_bulgarian@Job:9:23 @ Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

sf_bulgarian@Job:9:24 @ Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

sf_bulgarian@Job:9:25 @ А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

sf_bulgarian@Job:9:26 @ Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

sf_bulgarian@Job:9:27 @ Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

sf_bulgarian@Job:9:28 @ В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

sf_bulgarian@Job:9:29 @ Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

sf_bulgarian@Job:9:30 @ Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

sf_bulgarian@Job:9:31 @ Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

sf_bulgarian@Job:9:32 @ Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

sf_bulgarian@Job:9:33 @ Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

sf_bulgarian@Job:9:34 @ Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

sf_bulgarian@Job:9:35 @ Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

sf_bulgarian@Job:10:1 @ Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

sf_bulgarian@Job:10:2 @ Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

sf_bulgarian@Job:10:3 @ Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

sf_bulgarian@Job:10:4 @ Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

sf_bulgarian@Job:10:5 @ Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

sf_bulgarian@Job:10:6 @ Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

sf_bulgarian@Job:10:7 @ При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

sf_bulgarian@Job:10:8 @ Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

sf_bulgarian@Job:10:9 @ Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

sf_bulgarian@Job:10:10 @ Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

sf_bulgarian@Job:10:11 @ С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

sf_bulgarian@Job:10:12 @ Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

sf_bulgarian@Job:10:13 @ Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

sf_bulgarian@Job:10:14 @ Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

sf_bulgarian@Job:10:15 @ Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

sf_bulgarian@Job:10:16 @ Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

sf_bulgarian@Job:10:17 @ Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си,* И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

sf_bulgarian@Job:10:18 @ Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

sf_bulgarian@Job:10:19 @ Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

sf_bulgarian@Job:10:20 @ Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

sf_bulgarian@Job:10:21 @ Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

sf_bulgarian@Job:10:22 @ Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

sf_bulgarian@Job:11:1 @ Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

sf_bulgarian@Job:11:2 @ Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

sf_bulgarian@Job:11:3 @ Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

sf_bulgarian@Job:11:4 @ Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

sf_bulgarian@Job:11:5 @ Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.

sf_bulgarian@Job:11:6 @ И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

sf_bulgarian@Job:11:7 @ Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

sf_bulgarian@Job:11:8 @ Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

sf_bulgarian@Job:11:9 @ Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

sf_bulgarian@Job:11:10 @ Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

sf_bulgarian@Job:11:11 @ Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

sf_bulgarian@Job:11:12 @ Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

sf_bulgarian@Job:11:13 @ Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

sf_bulgarian@Job:11:14 @ Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

sf_bulgarian@Job:11:15 @ Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

sf_bulgarian@Job:11:16 @ Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

sf_bulgarian@Job:11:17 @ Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

sf_bulgarian@Job:11:18 @ Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

sf_bulgarian@Job:11:19 @ Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

sf_bulgarian@Job:11:20 @ А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях;

sf_bulgarian@Job:11:21 @ И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

sf_bulgarian@Job:12:1 @ Тогава Иов в отговор рече: -

sf_bulgarian@Job:12:2 @ Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

sf_bulgarian@Job:12:3 @ Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

sf_bulgarian@Job:12:4 @ Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

sf_bulgarian@Job:12:5 @ Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

sf_bulgarian@Job:12:6 @ Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.

sf_bulgarian@Job:12:7 @ Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;

sf_bulgarian@Job:12:8 @ Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

sf_bulgarian@Job:12:9 @ От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -

sf_bulgarian@Job:12:10 @ В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

sf_bulgarian@Job:12:11 @ Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?

sf_bulgarian@Job:12:12 @ Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.

sf_bulgarian@Job:12:13 @ А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

sf_bulgarian@Job:12:14 @ Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

sf_bulgarian@Job:12:15 @ Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

sf_bulgarian@Job:12:16 @ У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

sf_bulgarian@Job:12:17 @ Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

sf_bulgarian@Job:12:18 @ Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

sf_bulgarian@Job:12:19 @ Закарва първенците ограбени, И поваля силните.

sf_bulgarian@Job:12:20 @ Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

sf_bulgarian@Job:12:21 @ Излива презрение върху князете, И ослабва силата* на яките.

sf_bulgarian@Job:12:22 @ Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

sf_bulgarian@Job:12:23 @ Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

sf_bulgarian@Job:12:24 @ Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

sf_bulgarian@Job:12:25 @ Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.

sf_bulgarian@Job:13:1 @ Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

sf_bulgarian@Job:13:2 @ Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

sf_bulgarian@Job:13:3 @ Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

sf_bulgarian@Job:13:4 @ Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

sf_bulgarian@Job:13:5 @ Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

sf_bulgarian@Job:13:6 @ Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

sf_bulgarian@Job:13:7 @ Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

sf_bulgarian@Job:13:8 @ Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

sf_bulgarian@Job:13:9 @ Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

sf_bulgarian@Job:13:10 @ Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

sf_bulgarian@Job:13:11 @ Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

sf_bulgarian@Job:13:12 @ Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

sf_bulgarian@Job:13:13 @ Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

sf_bulgarian@Job:13:14 @ Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

sf_bulgarian@Job:13:15 @ Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

sf_bulgarian@Job:13:16 @ Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

sf_bulgarian@Job:13:17 @ Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

sf_bulgarian@Job:13:18 @ Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

sf_bulgarian@Job:13:19 @ Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

sf_bulgarian@Job:13:20 @ Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

sf_bulgarian@Job:13:21 @ Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

sf_bulgarian@Job:13:22 @ Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

sf_bulgarian@Job:13:23 @ Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

sf_bulgarian@Job:13:24 @ Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

sf_bulgarian@Job:13:25 @ Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

sf_bulgarian@Job:13:26 @ Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

sf_bulgarian@Job:13:27 @ И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

sf_bulgarian@Job:13:28 @ При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

sf_bulgarian@Job:14:1 @ Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

sf_bulgarian@Job:14:2 @ Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

sf_bulgarian@Job:14:3 @ И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

sf_bulgarian@Job:14:4 @ Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

sf_bulgarian@Job:14:5 @ Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

sf_bulgarian@Job:14:6 @ Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

sf_bulgarian@Job:14:7 @ Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

sf_bulgarian@Job:14:8 @ Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

sf_bulgarian@Job:14:9 @ Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

sf_bulgarian@Job:14:10 @ Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

sf_bulgarian@Job:14:11 @ Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

sf_bulgarian@Job:14:12 @ Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

sf_bulgarian@Job:14:13 @ О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

sf_bulgarian@Job:14:14 @ Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

sf_bulgarian@Job:14:15 @ Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

sf_bulgarian@Job:14:16 @ А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

sf_bulgarian@Job:14:17 @ Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

sf_bulgarian@Job:14:18 @ Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

sf_bulgarian@Job:14:19 @ Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

sf_bulgarian@Job:14:20 @ Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

sf_bulgarian@Job:14:21 @ Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

sf_bulgarian@Job:14:22 @ Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

sf_bulgarian@Job:15:1 @ Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

sf_bulgarian@Job:15:2 @ Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

sf_bulgarian@Job:15:3 @ С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

sf_bulgarian@Job:15:4 @ Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.

sf_bulgarian@Job:15:5 @ Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

sf_bulgarian@Job:15:6 @ Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

sf_bulgarian@Job:15:7 @ Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?

sf_bulgarian@Job:15:8 @ Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

sf_bulgarian@Job:15:9 @ Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

sf_bulgarian@Job:15:10 @ Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

sf_bulgarian@Job:15:11 @ Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

sf_bulgarian@Job:15:12 @ Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

sf_bulgarian@Job:15:13 @ Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?

sf_bulgarian@Job:15:14 @ Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

sf_bulgarian@Job:15:15 @ Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

sf_bulgarian@Job:15:16 @ Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!

sf_bulgarian@Job:15:17 @ Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

sf_bulgarian@Job:15:18 @ (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;

sf_bulgarian@Job:15:19 @ На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях;)

sf_bulgarian@Job:15:20 @ Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

sf_bulgarian@Job:15:21 @ Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;

sf_bulgarian@Job:15:22 @ Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

sf_bulgarian@Job:15:23 @ Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

sf_bulgarian@Job:15:24 @ Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.

sf_bulgarian@Job:15:25 @ Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

sf_bulgarian@Job:15:26 @ Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

sf_bulgarian@Job:15:27 @ Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,

sf_bulgarian@Job:15:28 @ Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

sf_bulgarian@Job:15:29 @ Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

sf_bulgarian@Job:15:30 @ Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

sf_bulgarian@Job:15:31 @ Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

sf_bulgarian@Job:15:32 @ Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

sf_bulgarian@Job:15:33 @ Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

sf_bulgarian@Job:15:34 @ Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

sf_bulgarian@Job:15:35 @ Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

sf_bulgarian@Job:16:1 @ Тогава Иов в отговор рече:

sf_bulgarian@Job:16:2 @ Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

sf_bulgarian@Job:16:3 @ Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

sf_bulgarian@Job:16:4 @ И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

sf_bulgarian@Job:16:5 @ Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

sf_bulgarian@Job:16:6 @ Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

sf_bulgarian@Job:16:7 @ Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

sf_bulgarian@Job:16:8 @ Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

sf_bulgarian@Job:16:9 @ Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

sf_bulgarian@Job:16:10 @ Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

sf_bulgarian@Job:16:11 @ Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

sf_bulgarian@Job:16:12 @ Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

sf_bulgarian@Job:16:13 @ Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

sf_bulgarian@Job:16:14 @ Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

sf_bulgarian@Job:16:15 @ Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

sf_bulgarian@Job:16:16 @ Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

sf_bulgarian@Job:16:17 @ Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

sf_bulgarian@Job:16:18 @ О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

sf_bulgarian@Job:16:19 @ Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

sf_bulgarian@Job:16:20 @ Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

sf_bulgarian@Job:16:21 @ Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

sf_bulgarian@Job:16:22 @ Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.

sf_bulgarian@Job:17:1 @ Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

sf_bulgarian@Job:17:2 @ Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

sf_bulgarian@Job:17:3 @ Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

sf_bulgarian@Job:17:4 @ Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

sf_bulgarian@Job:17:5 @ Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

sf_bulgarian@Job:17:6 @ Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

sf_bulgarian@Job:17:7 @Помрачихаочитемиотскръб,Ивсичкитемителесничастистанахакатосянка.

sf_@